Гей брак и хомосексуалност - медицински забележки
Автори на този доклад са: John Shea,MD, FRCP (C), Radiologist; John K. Wilson MD, FRCP (C), Cardiologist; Paul Ranalli MD, FRCP (C), Neurologist; Christina Paulaitis MD, CCFP, Family Physician; Luigi Castagna MD, FRCP (C), Paediatric Neurologist; Hans-Christian Raabe MD, MRCP MRCGP Internist; W. André Lafrance MD, FRCP (C), Dermatologist.
1. Предистория
Въпреки впечатлението създадено от медиите, истинският брой на хомосексуалистите е малък. Почти всички проучвания показват че хомосексуалистите са 1% - 3% от населението. Хомосексуалните които живеят заедно са по-малко от 0.5% от всички двойки. За сравнение, около 70% от домакинствата се състоят от двойки сключили брак. Натискът за гей бракове идва от една малка част от обществото.
Според Statistics Canada, 1.3% от мъжете и 0.7% от жените се считат за хомосексуални.
(www.statcan.ca/Daily/English/040615/d040615b.htm)
Проучвания в различни държави показват че по-малко от 3% от населението е хомосексуално: Според едно американско изследване, 2.1% от мъжете и 1.5% от жените са хомосексуални. (Gilman SE. Am J Public Health. 2001; 91: 933-9.) Друго американско проучване показва че 1.87% от пълнолетните жени са лезбийки. (Aaron DJ et al. J Epidemiol Community Health. 2003; 57 :207-9.)
Според британско проучване, 2.8% от мъжете са хомосексуални. (Mercer CH et al. AIDS. 2004; 18: 1453-8). Според проучване в Холандия, 2.8% от мъжете и 1.4% от жените са имали еднополови партньори. (Sandfort TG et al. Arch Gen Psychiatry. 2001; 58 :85-91.) Според проучване в Нова Зеландия, 2.8% от пълнолетните младежи са хомосексуални или бисексуални. (Fergusson DM et al. Arch Gen Psychiatry. 1999; 56 : 876-80)
През 2001 г. в Канада е имало малко над 8.3 милиона семейства, от които 6 милиона (70%) за женени двойки. Еднополовите двойки са били общо 34,200 (0.5%). (www.statcan.ca/Daily/English/040615/d040615b.htm)
2. Рискове за здравето
Медиите създават впечатлението че еднополовите връзки за щастливи, здравословни и стабилни. Този начин на живот обаче се свързва с много тежки последствия за емоционалното и физическото здраве. Даже "обвързаните" хомосексуални двойки се разделят след няколко години. Това повдига съмнения дали децата на еднополовите двойки ще израснат в подходяща среда.
A.) Сред хомосексуалните има много високи стойности на сексуален разврат
Проучване сред хомосексуални мъже показва че 75% са правили секс с над 100 мъже през живота си: приблизително 15% са правили секс с между 100 и 249 партньора, 17% са правили секс с между 250 и 499, 15% с правили секс с между 500-999, а 28% трърдят че са имали над 1,000 сексуални партньора. ( Bell AP, Weinberg MS. Homosexualities. New York 1978).
Развратът сред лезбийките не е чак на такива нива, но все пак е по-мащабен в сравнение с хетеросексуалните жени. Много от лезбийките също правят секс с мъже. Вероятността лезбийка да е преспала с над 50 мъже е четири пъто по-голяма от вероятността хетеросексуална жена да е преспала с над 50 мъже. (Fethers K et al. Sexually transmitted infections and risk behaviours in women who have sex with women. Sexually Transmitted Infections 2000; 76: 345-9.)
Даже при обвързаните еднополови двойки, развратът е в пъти по-голям от този сред хетеросексуалните двойки: В Холандия, връзките на хомосексуалните мъже са със средна продължителност 1,5 години и гейовете има по 8 партньора на година извън тези уж обвързани връзки. (Xiridou M, et al. The contribution of steady and casual partnerships to the incidence of HIV infection among homosexual men in Amsterdam . AIDS. 2003; 17: 1029-38.)
Според онлайн проучване сред почти 8,000 хомосексуалисти, 71% от еднополовите връзки са продължили по-малко от 8 години. Само 9% от връзките са продължили повече от 16 години. (2003-2004 Gay & Lesbian Consumer Online Census; www.glcensus.org)
Високите стойности на разврата не се случайни: Гей автори признават че 'гей освобождението е основано на сексуално братство на разврат.' (Rotello G. Sexual Ecology. New York, 1998)
Б. Сред хомосексуалните, рисковани сексуални практики като анален секс са обичайни.
Болшинството хомосексуални мъже (60%) правят анален секс, често без презерватив, даже когато знаят че са серопозитивни. (Mercer CH et al. Increasing prevalence of male homosexual partnerships and practices in Britain 1990-2000. AIDS. 2004; 18: 1453-8) В резултат на това, множество болести (някои от които са почти непознати за хетеросексуалното население) са свързани с аналния секс: рак на ануса, хламидия трахоматис, cryptosporidium, giardia lamblia, herpes simplex virus, ХИВ, human papilloma virus, isospora belli, microsporidia, трипер, сифилис, хепатит B и C. ( www.netdoctor.co.uk; www.gayhealthchannel.com; )
Рискът от заразяване с ХИВ е повишен при аналния секс. Пет пъти по-голяма е вероятността младите хомосексуални мъже на възраст 15-22 години да се заразят с ХИВ в сравнение с тези които не са правили анален секс. (Valleroy L, et al. HIV prevalence and associated risks in young men who have sex with men. JAMA. 2000; 284: 198-204.)
Думата "barebacking" означава умишлено да правиш анален секс без да взимаш предпазни мерки. Според изследване на серопозитивни гей мъже, болшинството участници (84%) казват че са правили "barebacking" през последните три месеца, а 43% от мъжете отговорили че са правили анален секс без предпазни мерки с партньор който сигурно не е заразен с ХИВ - по този начин излагайки друг човек на риск да се зарази с ХИВ. (Halkitis PN. Intentional unsafe sex (barebacking) among HIV-positive gay men who seek sexual partners on the Internet. AIDS Care. 2003; 15: 367-78.)
Макар че много хомосексуалисти знаят за риска от заразяване с ХИВ, много не знаят за повишения риск от заразяване с други болести предавани по полов път. Много от тези болести причиняват сериозни усложнения и може да са неизлечими. (K-Y lubricant and the National Lesbian and Gay Health Association survey)
Въпреки че използването на презервативи намалява с 85% риска от заразяване с ХИВ, презервативите не могат адекватно да предпазят от много други болести предавани по полов път. Единственият безопасен секс е взаимната моногамия с незаразен партньор. (Sex, Condoms, and STDs: What We Now Know. Medical Institute for Sexual Health. 2002)
В. Хомосексуалистите много често боледуват от болести предавани по полов път, като ХИВ/СПИН, които са голямо бреме за здравеопазването.
Над 70% от всички СПИН диагнози в Канада за мъже над 15 годишна възраст са сред хомосексуални мъже. (13,019 от 19,238). 60% от всички положителни ХИВ тестове са сред хомосексуални мъже. За сравнение, 15% от всички положителни ХИВ тестове се дължат на хетеросексуален контакт. (Public Health Agency of Canada . HIV and AIDS in Canada . November 2004).
Драматичното увеличение на случаите на сифилис в големи градове като Лос Анжелес, Сан Франциско, Лондон и Манчестър се забелязва предимно сред хомосексуални мъже. (Centers for Disease Control and Prevention (CDC). Trends in primary and secondary syphilis and HIV infections in men who have sex with men. MMWR 2004; 53: 575-8. and Nicoll A. Are trends in HIV, gonorrhoea, and syphilis worsening in western Europe? BMJ 2002; 324:1324-7.)
Г. Сред хомосексуалното население по-често се срещат психологични проблеми. Много изследвания показват повишени стойности на заболявания като депресия, опити за самоубийство и злоупотреба с наркотици в сравнение с останалото население. Хомосексуалният начин на живот скъсява продължителността на живота с до 20 години.
Според новозеландско изследване, проучвало психиатричното здраве на млади гейове, лезбийки, бисексуални: На 21-годишна възраст, рискът от депресия при хомосексуалните/бисексуалните е 4 пъти по-висока. Рискът от никотинова зависимост е пет пъти по-висока, рискът от пристрастяване към други токсини е два пъти по-голям. Склонността към самоубийство е шест пъти по-голяма. (Fergusson DM et al. Is sexual orientation related to mental health problems and suicidality in young people? Arch Gen Psychiatry. 1999; 56: 876-80.)
Според американско проучване на менталното здраве на хомосексуалистите, гей/бисексуалните мъже са изложени на три пъти по-голям риск от депресия. Три пъти по-голяма е вероятността те да оценят психичното си здраве като "средно" или "слабо". Лезбийките и бисексуалните жени са изложени на 4 пъти по-голям риск от невроза. Три пъти по-вероятно е гейове и лезбийки да се нуждаят от психиатрично лечение в сравнение с останалото население. (Cochran S. et al. Prevalence of mental disorders, psychological distress, and mental health services use among lesbian, gay, and bisexual adults in the United States . J Consult Clin Psychol. 2003; 71 :53-61.)
Твърди се, че високите стойности на ментални заболявания сред хомосексуалистите са резултат от "хомофобия". Обаче даже в Холадния се срещат високи стойности на депресия, биполярно разстройство, зависимост от наркотици. (Sandfort TG, et al. Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence Study (NEMESIS). Arch Gen Psychiatry. 2001; 58 :85-91.)
Освен това, ако "хомофобията" и предразсъдъците са причина за високите стойности на психиатрични заболявание и опити за самоубийство сред хомосексуалните, би трябвало положението на етническите малцинства изложени на расизъм да е подобно. В повечето случаи това обаче не е така.
Според изследване във Ванкувър, продължителността на живота на 20-годишни хомо/бисексуални мъже е с 8 до 20 години по-ниска от тази на останалите мъже. Ако тази тенденция се запази, половината гей/бисексуални мъже на 20-годишна възраст няма да доживеят до 65-годишна възраст. (Hogg RS et al. Modelling the impact of HIV disease on mortality in gay and bisexual men. International Journal of Epidemiology.1997; 26:657-61)
3. Хомосексуалност и педофилия
Всеки опит да се легализират гей браковете трябва да вземе предвид връзката между хомосексуалността и педофилията. Макар че повечето хомосексуални не са педофили, тревожен е че непропорционално високият процент хомосексуални сред педофилите и припокриването между гей движението и движението да се направи педофилията по-приемлива.
Един добре известен пример за връзката между хомосексуалността и педофилията е в древна Гърция. Гръцката митология е пълна с разкази за педофилия и древногръцката литература възхваля педофилията. Момчетата които са били използвани за сексуално удоволствие вероятно са били на възраст между 12 и 17 години. Мъжката проституция е била обичайна, имало е бардаци с момчета и млади мъже. Има доказателство за добре развита търговия с момчета. (Churchill W. Homosexual Behavior among Males. Hawthorn. New York. 1967)
Има връзки между педофилията и хомосексуалността. Професорът по политология Миркин пише в доклад: "педофилските организации първоначално бяха част от гей/лезбийската коалиция..." (Mirkin H. The pattern of sexual politics: feminism, homosexuality and pedophilia. Journal of Homosexuality 1999; 37: 1-24.).
Има припокриване между гей движението и движението за приемането на педофилията, чрез организации като North American Man/Boy Love Association (NAMBLA). Това признава Дейвид Торстад (David Thorstad), който е съосновател на NAMBLA, в статия в академичния журнал Journal of Homosexuality. (Thorstad D. Man/boy love and the American gay movement. Journal of Homosexuality. 1990; 20 : 251-74)
Броят на хомосексуалните според почти всички изследвания е по-малък от 3%. (Според Statistics Canada само 1% се описват като хомосексуални.) Обаче процентът на хомосексуалните сред педофилите е около 25%. (Blanchard R et al. Fraternal birth order and sexual orientation in pedophiles. Archives of Sexual Behavior 2000; 29: 463-78.) Следователно, педофилията се среща около 10 до 25 пъти по-често сред хомосексуалните и не е еднакво пропорционално разпространена сред хомосексуалните и хетеросексуалните.
4. Гей Брак
Гей активистите твърдят че няма никаква разлика между деца възпитани в хомосексуално домакинство и тези възпитани в хетеросексуално домакинство. Обаче, на практика всички изследвания които показват никаква разлика са били критикувани заради ниско качество. Въпреки тези недостатъци, изследванията като че ли показват че деца възпитани от еднополови родители могат да бъдат по-развратни и е по-вероятно да станат хомосексуални.
След преглед на всички изследвания които твърдят че няма разлика между деца възпитани от еднополови родители и деца възпитани от разнополови родители са открити значителни методологични грешки. Примерно, изследванията страдат от прекалено ограничен брой участници, пристрастно и селективни избиране на участниците, липса на контролни групи. (P. Morgan, Children as Trophies? Christian Institute. Newcastle upon Tyne , 2002)
Въпреки недостатъците на изследванията на еднополовите родители, намират се някои разлики. По-голяма е вероятността децата на еднополови родители да бъдат развратни и да станат хомосексуални. ( Riggs SC. Coparent or Second-Parent Adoption by Same-Sex Parents. (letter) Pediatrics 2002; 109: 1193-4.)
Въпреки това, основното опасение е нестабилността на еднополовите бракове. Според гореспоменатото холандско изследване, средната продължителност на хомосексуалните партньорства е само 1,5 години. Според същото изследване сред 8,000 гейове, 71% от връзките са продължили по-малко от 8 години. Освен това, насилието при хомосексуалните партньорства е 2-3 пъти повече от насилието сред хетеросексуалните. Подобна среда не предоставя стабилността нужна за възпитаването на деца. Бившият хомосексуалист Стивън Бенет (Stephen Bennett), който е женен и има две деца, казва: "Давайки на хомосексуалните правото да се женят или да осиновяват деца умишлено създава непълноценни семейства."
5. Биологични доказателства за половото развитие
Въпреки впечатлението което се създава от медиите, хомосексуалността не е нито вродена нито непроменяема. Тъй нареченият "гей ген" никога не е бил откриван. Има изследвания които показват че е възможно сексуалната ориентация да се промени от преобладаващо хомосексуална към преобладаващо хетеросексуална.
Преглед извършен от автори симпатизиращи на гей движението ясно показва че хомосексуалното развитие не зависи само от гените. Доказателства от биологията показват че гейовете не са се родили такива. Средата играе голяма роля в развитието на половата идентичност и сексуално поведение. ( Bailey JM. Biological perspectives on sexual orientation. In: Garnets LD and Kimmel DC: Psychological perspectives on lesbian, gay, and bisexual experiences. Columbia University Press, New York . 2003)
Няма никакво убедително доказателство за "гей ген." Ако наистина имаше такъв ген, той вероятно ще е в ущърб на тези които го носят заради процеса на естествен подбор: "Ако имаше гей ген, този ген би създал множество проблеми: хомосексуалността води но ниска раждаемост, ако хомосексуалист прави секс само с лица от същия пол той няма да създаде поколение." ( Bailey JM. Biological perspectives on sexual orientation. 2003)
Един начин да разберем дали определено състояние е генетично заложено е да погледнем поведението на идентични близнаци (които има еднакъв генетичен материал) и да ги сравним с не-идентични близнаци. Предполага се, че близнаците ще израснат в еднаква среда. Имало е няколко изследвания които разглеждат дали идентичните братя близнаци на хомосексуални мъже също са хомосексуални. Само в 25% до 50% от случаите и двамата братя близнаци са хомосексуални.
Следователно, гените не могат изцяло да обяснат хомосексуалната ориентация и хомосексуалното поведение. ( Pillard RC and Weinrich JD. Evidence of familial nature of male homosexuality . Archives of General Psychiatry. 1986: 42; 808-12. King M and McDonald E. Homosexuals who are twins. A study of 46 probands. British Journal of Psychiatry. 1992; 160: 407-9.)
Изследване на професор Спитцер (Spitzer), известен американски психиатър. Спитцер изиграва ключова роля за заличаването на хомосексуалността от списъка на психическите заболявания през 1973 г. В изследване през 2003 г. Спитцер разглежда как хора с преобладаващо хомосексуална ориентация реагират на терапия. Той изследва 200 участници от двата пола, които твърдят че са преминали от преобладаващо хомосексуална ориентация към преобладаващо хетеросексуална ориентация, като промяната е продължила поне 5 години. Спитцер пише: "Макар че първоначално скептичен, в течение на изследването авторът се убеди във възможността за промяна сред някои гейове и лезбийки. Макар че не бяха чести примерите на напълна промяна на ориентацията, болшинството участници са се променили от преобладаващо или изключително хомосексуална ориентация преди терапията към преобладаващо или изключително хетеросексуална ориентация през последната година в резултат на репаративна терапия. Резултатите се противопоставят на становищата на основните организации за ментално здраве в САЩ, които твърдят че няма научно основания да се предполага че психотерапията е ефективна при еднополовото влечение." (Spitzer RL. Can some gay men and lesbians change their sexual orientation? 200 participants reporting a change from homosexual to heterosexual orientation. Arch Sex Behav. 2003; 32: 403-17; discussion 419-72. – further evidence see www.narth.com)
6. Ползите на традиционния брак
Има значители ползи от (хетеросексуалния) брак за индивида и цялото общество. Средностатистически, двойките които имат брак са в по-добро здравословно състояние, имат по-малко психологически проблеми, и живеят по-дълго в сравнение с тези които съжителстват или нямат партньор. Следователно, държавната политика трябва да подкрепя и укрепка традиционния брак.
Според английският професор Андрю Осуалд (Andre Oswald, Professor of Economics at Warwick University) бракът намалява смъртността. Повишената смъртност при неженените мъже е сравнима с повишената смъртност причинена от тютюнопушене. Бракът има по-голямо влияние от доходите върху продължителността на живота. При мъжете този ефект е значителен и положителен. Ефектът почти изцяло заличава отрицателните последствия на тютюнопушенето. При жените, полижителното влияние на брака компенсира наполовина последствията от тютюнопушенето.
Бракът води до повече щастие, по-малко случаи на депресия, по-малко злоупотреба с алкохол и по-малко тютюнопушене. Бракът намалява случаите на злоупотреба с алкохол (особено при мъжете) и намалява случаите на депресия сред мъже и жени.
Ползитe от брака изглежда са ограничени до брака. Съжителството не предоставя положителни резултати в същата степен. Явно официалният брак е от значение. В малкото изследвания които разглеждат брака и съжителството, резултатите показват положителен ефект от брака. (Gardner J, Oswald A, Is it Money or Marriage that Keeps People Alive? August 2002. Wilson CM and Oswald AJ: How Does Marriage Affect Physical and Psychological Health? A Survey of the Longitudinal Evidence. (January 2002; both papers available on Prof Oswald’s website
7. Отрицателните последствия на семейната разруха
Има множество доказателства които свързват семейната разруха с много отрицателни последствия за децата и обществото като цяло. Следователно, държавната политика трябва да укрепва брака и традиционното семейство. "Гей браковете", с тяхната присъща нестабилност, ще допринесат към отрицателните последствия от семейната разруха.
Много от проблемите на децата и младото поколение - емоционални трудности, слабо представяне в училище, злоупотреба със забранени вещества, сексуални проблеми и антисоциално поведение - се коренят в рязкото увеличаване на случаите на семейна разруха и смяна на партньорите при родителите, което оказва отрицателно влияние върху децата. (For an overview see: Rebecca O’Neill. Experiments in living. CIVITAS. 2002)
Заради семейна разруха, децата (средностатистичеки) имат повече емоционални проблеми и по-висока смъртност.
При семейна разруха децата показват по-слаби резултати в училище, включително по-слаби резултати по математика, писане и четене.
По-голяма е вероятността деца от непълноценна семейна среда да живеят в бедност. В резултат на семейна разруха много семейства на самотни родители живеят в бедност.
По-голяма е вероятността деца от разбити семейства да злоупотребяват със забранени вещества и да имат по-лошо сексуално здраве, включително ранна (тийнейджърска) бременност.
Освен това, семейната разруха влияе на децата като увеличава вероятността децата да станат криминално активни. Голям процент от затворниците са лица израснали в непълноценна семейна среда.
Изследване проведено в над 170 градове в САЩ отчетливо показва връзка между случаите на развод и нивото на престъпност. Там където има по-малко разводи има по-ниска престъпност. (Sampson RJ, Crime in Cities. Tonry & Morris eds., Crime and Justice, Chicago 1992)
Допълнителна информация:
1.) Health risks of gay sex: www.corporateresourcecouncil.org/white_papers/Health_Risks.pdf
2.) Effects of family breakdown on children and society by CIVITAS, London, UK: www.civitas.org.uk/pdf/Experiments.pdf
3.) Marriage research (by Prof Andrew Oswald: www2.warwick.ac.uk/fac/soc/economics/staff/faculty/oswald/
4.) Therapy of homosexual orientation: www.narth.com (National Association for Research and Therapy of Homosexuality).