Мама и татко: Рискове за здравето, свързани с хомосексуалния начин на живот

Рискове за здравето, свързани с хомосексуалния начин на живот

обратно към докладите

От Сюзън Бринкмън

Кореспондент на CS&T *

“Като фелдшер видях 100 от моите приятели и познати да умират от СПИН и свързани с него болести. След това спрях да броя.”

Това изявление бе направено от Грег Куинлън, бивш хомосексуалист, който свидетелства през ноември 2003 г. в Охайо в подкрепа на Закона за защита на брака [законът забранява всякакви съюзи, които не са брак между мъж и жена б.а.]. Куинлън потвърди, че физическите и умствени поражения, причинени от хомосексуалното поведение, както и натрупващите се последствия от него, “са неизброими.”

Американската общественост бе оставена “на тъмно” относно обхвата на медицинските проблеми, асоциирани с хомосексуализма поради влиянието на скритите мотиви на политическите партии, обявили се в негова защита. Някои от тях дори вярват, че изразяват “състрадание” като не разкриват жизненоважна за здравето информация от страх да не обидят хомосексуалистите.

За тези здравни работници като Грег Куинлън, които се грижат за умиращите, състрадание е последната дума, която биха използвали, за да опишат съзнателния отказ на даване на потенциално животоспасяваща информация на хомосексуалисти.

Предлагаме ви кратък преглед на това , което в момента е известно на медицината относно рисковете за здравето, свързани с хомосексуализма.

ХИВ/СПИН

Хомосексуализмът е основен източник на предаване на ХИВ и вирусът на СПИН.

Статия в “Ню Йорк Таймс” от 1997 г. съобщава, че за един млад хомосексуалист има около 50 % вероятност да се зарази с ХИВ до средна възраст. (Sheryl Gay Stolberg, "Gay Culture Weighs Sense and Sexuality," New York Times (Late edition, East coast), Nov. 23, 1997, section 4, p.1)

През 1984 г., 54 % от всички случаи на СПИН в Америка са хомосексуалисти и според Центъра за контрол на заболяванията (Center for Disease Control), почти 90 % от тях са се заразили с ХИВ чрез сексуална дейност с други мъже. (Centers for Disease Control and Prevention, 1998, June, HIV/AIDS Surveillance Report 10 (1)).

Още по-обезпокоително според доклад на CDC от 1998 г. е, че приблизително половината от всички нови заразявания с ХИВ в САЩ са сред хора под 25г. В действителност, 52 % от всички случаи на СПИН, докладвани сред 13 до 24-годишните мъже през 1997 са сред хомосексуалисти. (CDC Fact Sheet: "Young People at Risk," Center for Disease Control & Prevention, National Center for HIV, STD and TB Prevention Division of HIV/AIDS Prevention, July 24, 1998

Изследователи от болницата “Св. Пол” във Ванкувър проведоха изследване, за да определят как заразяването с ХИВ и СПИН въздейства върху нивото на смъртност при хомосексуалистите и бисексуалните мъже. Проведено от Р. С. Хог, и други, и публикувано в Международен Журнал по Епидемиология (vol. 27, no. 3, 1997, pp 657-661) те достигнаха до обезпокоително заключение:

"В един голям Канадски център, вероятната продължителност на живота на хомосексуалните и бисексуалните мъже на 20 годишна възраст е от 8 до 20 години по-малка в сравнение с тази на останалите. Ако това ниво на смъртност се запази, ние изчислихме, че почти половината от хомосексуалистите и бисексуалните мъже, които в момента са на 20 г. няма да доживеят 65-я си рожден ден. При най-добри предположения, в този градски център тяхната вероятна продължителност на живот е подобна на тази на мъжете в Канада през 1871г."

Рискове за физическото здравословно състояние

Освен СПИН има дълъг списък с болести, съпътстващи хомосексуално-активното население. От особено зночение е рака на ануса. Според Дж. Р. Дейлинг и други, в статията "Съотношение на хомосексуалното поведение и случаите на рак на ануса," в “Журнал на Американската Медицинска Асоциация” 247, no.14, 9 Април 1982, стр. 1988-90, рискът от рак на ануса се увеличава с 4000 % сред тези, които имат такива полови сношения.

Други болести включват chlamydia trachomatis, cryptosporidium, giardia lamblia, herpes simplex virus, human papilloma virus (HPV) или genital warts, isospora belli, microsporidia, gonorrhea, viral hepatitis types B & C и syphilis.

Рискове за емоционалното и умствено здраве

Две обширни проучвания, публикувани в октомврийския брой на “Архивите на Американската Медицинска Асоциация по Обща Психиатрия”, потвърждават здравата връзка между хомосексуализма и самоубийството, и други емоционални и умствени проблеми.

Младежи, които се идентифицират като хомосексуалисти, лесбийки и бисексуални, са четири пъти по-предразположени от техните връстници към депресия; три пъти повече има вероятност да страдат от чувство на мъчително безпокойство, четири пъти повече – от смущения в поведението, шест пъти повече – от паралелни смущения и повече от шест пъти са склонни да извършат опит за самоубийство.

Много хомосексуалисти активисти сочат хомофобията като причина за тези отклонения, но най-обширните проучвания са направени в Холандия и Нова Зеландия, където хомосексуализмът е широко приет.

В интервю на Zenit News, засягащо тези две проучвания, Д-р Ричард Фитзгибънс, детски и общ психиатър, практикуващ повече от 27 г., казва, "В сравнение с тези, които са нямали никакъв хомосексуален контакт в последните 12 месеца преди интервюто, мъжете, които са имали такъв през същия период са много по-склонни към обща депресия, раздвоение, паника, страх от открити пространства и натрапчива мания. Жените, които са имали хомосексуален контакт през 12-те месеца преди интервюто много по-често са диагностицирани с обща депресия, социална фобия и алкохолна зависимост."

Той прави следното заключение: "При мъже и жени, които са имали сексуален контакт с предсавители от същия пол се наблюдава по-високо преобладаване на почти всички психиатрични смущения, изследвани в проучването. Тези открития са резултат от начин на живот, белязан от необуздана безразборност и неспособност за по-дълготрайна връзка, съчетани с безпричинна тъга, дълбока несигурност, яд и недоверие от детството и по-зрелите години.”

Физическо насилие

Неотдавнашно проучване, публикувано в “Американски Журнал за Обществено Здраве”, сочи, че 39 % от мъжете, привличани от същия пол, са били насилвани от други хомосексуални мъже.

Изследване на Сюзън Таръл, озаглавено "Описателен анализ на насилието във връзките с представител от същия пол за различен модел," и публикувано в “Журнал за Насилието в Семейството (vol 13, pp 281-293), разкрива, че насилието в една връзка е значителен проблем за хомосексуалистите. 44% твърдят, че са преживели насилие от партньора си; 13 % от тях - сексуално насилие и 83 % - емоционално.

Степента на насилие при лесбийките е дори много по-висока, като 55 % докладват за физическо насилие, 14 % - за сексуално насилие и 84 % - емоционално.

Колкото и скандално да звучи, “Повечето медицински кръгове възприемат мотивите на хомосексуалистите и се застъпват за този начин на живот, въпреки всички научни проучвания и медицински доказателства, доказващи медицинските и психологически рискове,” казва Джоузеф Николоси, Президент на Националната Асоциация за Изследване и Терапия на Хомосексуалността. “Дейността на хомосексуалните активисти и политическата коректност наистина възпрепятстват науката.”

(Католическата) Църковна доктрина

Същите сили се опитват да потиснат и автентичното учение на Църквата по този въпрос, като го окачествяват като "хомофобско" и "изпълнено с омраза." Обаче, след като веднъж човек се запознае подробно с медицинските факти, е много по-лесно да разбере защо Църквата проповядва, че "по същество хомосексуалният акт е отклонение. Той е в противоречие с естествения закон." (Катехизис на Католическата Църква 2357)

За нещастие, думата “отклонение” приковава цялото внимание и оставя много от учението на Църквата заглушено от гневни хули. Отец Джон Харви, основател на “Каридж” (Courage), група, подкрепяща хора привлечени от същия пол, които се стремят да водят целомъдрен живот, се оплаква от факта, че твърде много хора, включително и самите Католици, остават с впечатлението за “. . .една авторитарна Църква, която взима решения своеволно и тиранично, без да има впредвид естеството на нещата. Нищо не може да бъде по-далече от истината.”

Дори от имунологична гледна точка само по себе си тялото възприема хомосексуалния акт като отклонение. Например, в семенната течност има субстанции, наречени “имунно-регулаторни макромолекули”, които изпращат “сигнали”, разгадавани само от женското тяло, които след това позволяват интимността “двама в едно цяло” , необходима за човешката репродукция.

Изпратени на всяко друго място, тези сигнали не само, че не са разбрани, но и карат спермата да се съедини с която и да е соматична клетка в тялото, на която попаднат. Това съединяване често води до развититето на злокачествени ракови образувания. (“Сексуално поведение и увеличаване на рака на ануса, имунология и клетъчна биология” 75 (1977); 181-183))

Става ясно, че учението на Църквата за човешката сексуалност не се основава на лицемерно набожна патриархална фалшива скромност. Тя има своите корени в науката, биологията и антропологията – всяка една от които е озарена от вярата.

* The Catholic Standard & Times is the official newspaper of the Archdiocese of Philadelphia and member of the Catholic Press Association.

	Начало Факти Ресурси Млада плячка Бивш гей защитава брака Промяна Новини Контакти

	Рискове за здравето, свързани с хомосексуалния начин на живот обратно към докладите От Сюзън Бринкмън Кореспондент на CS&T * “Като фелдшер видях 100 от моите приятели и познати да умират от СПИН и свързани с него болести. След това спрях да броя.” Това изявление бе направено от Грег Куинлън, бивш хомосексуалист, който свидетелства през ноември 2003 г. в Охайо в подкрепа на Закона за защита на брака [законът забранява всякакви съюзи, които не са брак между мъж и жена б.а.]. Куинлън потвърди, че физическите и умствени поражения, причинени от хомосексуалното поведение, както и натрупващите се последствия от него, “са неизброими.” Американската общественост бе оставена “на тъмно” относно обхвата на медицинските проблеми, асоциирани с хомосексуализма поради влиянието на скритите мотиви на политическите партии, обявили се в негова защита. Някои от тях дори вярват, че изразяват “състрадание” като не разкриват жизненоважна за здравето информация от страх да не обидят хомосексуалистите. За тези здравни работници като Грег Куинлън, които се грижат за умиращите, състрадание е последната дума, която биха използвали, за да опишат съзнателния отказ на даване на потенциално животоспасяваща информация на хомосексуалисти. Предлагаме ви кратък преглед на това , което в момента е известно на медицината относно рисковете за здравето, свързани с хомосексуализма. ХИВ/СПИН Хомосексуализмът е основен източник на предаване на ХИВ и вирусът на СПИН. Статия в “Ню Йорк Таймс” от 1997 г. съобщава, че за един млад хомосексуалист има около 50 % вероятност да се зарази с ХИВ до средна възраст. (Sheryl Gay Stolberg, "Gay Culture Weighs Sense and Sexuality," New York Times (Late edition, East coast), Nov. 23, 1997, section 4, p.1) През 1984 г., 54 % от всички случаи на СПИН в Америка са хомосексуалисти и според Центъра за контрол на заболяванията (Center for Disease Control), почти 90 % от тях са се заразили с ХИВ чрез сексуална дейност с други мъже. (Centers for Disease Control and Prevention, 1998, June, HIV/AIDS Surveillance Report 10 (1)). Още по-обезпокоително според доклад на CDC от 1998 г. е, че приблизително половината от всички нови заразявания с ХИВ в САЩ са сред хора под 25г. В действителност, 52 % от всички случаи на СПИН, докладвани сред 13 до 24-годишните мъже през 1997 са сред хомосексуалисти. (CDC Fact Sheet: "Young People at Risk," Center for Disease Control & Prevention, National Center for HIV, STD and TB Prevention Division of HIV/AIDS Prevention, July 24, 1998 Изследователи от болницата “Св. Пол” във Ванкувър проведоха изследване, за да определят как заразяването с ХИВ и СПИН въздейства върху нивото на смъртност при хомосексуалистите и бисексуалните мъже. Проведено от Р. С. Хог, и други, и публикувано в Международен Журнал по Епидемиология (vol. 27, no. 3, 1997, pp 657-661) те достигнаха до обезпокоително заключение: "В един голям Канадски център, вероятната продължителност на живота на хомосексуалните и бисексуалните мъже на 20 годишна възраст е от 8 до 20 години по-малка в сравнение с тази на останалите. Ако това ниво на смъртност се запази, ние изчислихме, че почти половината от хомосексуалистите и бисексуалните мъже, които в момента са на 20 г. няма да доживеят 65-я си рожден ден. При най-добри предположения, в този градски център тяхната вероятна продължителност на живот е подобна на тази на мъжете в Канада през 1871г." Рискове за физическото здравословно състояние Освен СПИН има дълъг списък с болести, съпътстващи хомосексуално-активното население. От особено зночение е рака на ануса. Според Дж. Р. Дейлинг и други, в статията "Съотношение на хомосексуалното поведение и случаите на рак на ануса," в “Журнал на Американската Медицинска Асоциация” 247, no.14, 9 Април 1982, стр. 1988-90, рискът от рак на ануса се увеличава с 4000 % сред тези, които имат такива полови сношения. Други болести включват chlamydia trachomatis, cryptosporidium, giardia lamblia, herpes simplex virus, human papilloma virus (HPV) или genital warts, isospora belli, microsporidia, gonorrhea, viral hepatitis types B & C и syphilis. Рискове за емоционалното и умствено здраве Две обширни проучвания, публикувани в октомврийския брой на “Архивите на Американската Медицинска Асоциация по Обща Психиатрия”, потвърждават здравата връзка между хомосексуализма и самоубийството, и други емоционални и умствени проблеми. Младежи, които се идентифицират като хомосексуалисти, лесбийки и бисексуални, са четири пъти по-предразположени от техните връстници към депресия; три пъти повече има вероятност да страдат от чувство на мъчително безпокойство, четири пъти повече – от смущения в поведението, шест пъти повече – от паралелни смущения и повече от шест пъти са склонни да извършат опит за самоубийство. Много хомосексуалисти активисти сочат хомофобията като причина за тези отклонения, но най-обширните проучвания са направени в Холандия и Нова Зеландия, където хомосексуализмът е широко приет. В интервю на Zenit News, засягащо тези две проучвания, Д-р Ричард Фитзгибънс, детски и общ психиатър, практикуващ повече от 27 г., казва, "В сравнение с тези, които са нямали никакъв хомосексуален контакт в последните 12 месеца преди интервюто, мъжете, които са имали такъв през същия период са много по-склонни към обща депресия, раздвоение, паника, страх от открити пространства и натрапчива мания. Жените, които са имали хомосексуален контакт през 12-те месеца преди интервюто много по-често са диагностицирани с обща депресия, социална фобия и алкохолна зависимост." Той прави следното заключение: "При мъже и жени, които са имали сексуален контакт с предсавители от същия пол се наблюдава по-високо преобладаване на почти всички психиатрични смущения, изследвани в проучването. Тези открития са резултат от начин на живот, белязан от необуздана безразборност и неспособност за по-дълготрайна връзка, съчетани с безпричинна тъга, дълбока несигурност, яд и недоверие от детството и по-зрелите години.” Физическо насилие Неотдавнашно проучване, публикувано в “Американски Журнал за Обществено Здраве”, сочи, че 39 % от мъжете, привличани от същия пол, са били насилвани от други хомосексуални мъже. Изследване на Сюзън Таръл, озаглавено "Описателен анализ на насилието във връзките с представител от същия пол за различен модел," и публикувано в “Журнал за Насилието в Семейството (vol 13, pp 281-293), разкрива, че насилието в една връзка е значителен проблем за хомосексуалистите. 44% твърдят, че са преживели насилие от партньора си; 13 % от тях - сексуално насилие и 83 % - емоционално. Степента на насилие при лесбийките е дори много по-висока, като 55 % докладват за физическо насилие, 14 % - за сексуално насилие и 84 % - емоционално. Колкото и скандално да звучи, “Повечето медицински кръгове възприемат мотивите на хомосексуалистите и се застъпват за този начин на живот, въпреки всички научни проучвания и медицински доказателства, доказващи медицинските и психологически рискове,” казва Джоузеф Николоси, Президент на Националната Асоциация за Изследване и Терапия на Хомосексуалността. “Дейността на хомосексуалните активисти и политическата коректност наистина възпрепятстват науката.” (Католическата) Църковна доктрина Същите сили се опитват да потиснат и автентичното учение на Църквата по този въпрос, като го окачествяват като "хомофобско" и "изпълнено с омраза." Обаче, след като веднъж човек се запознае подробно с медицинските факти, е много по-лесно да разбере защо Църквата проповядва, че "по същество хомосексуалният акт е отклонение. Той е в противоречие с естествения закон." (Катехизис на Католическата Църква 2357) За нещастие, думата “отклонение” приковава цялото внимание и оставя много от учението на Църквата заглушено от гневни хули. Отец Джон Харви, основател на “Каридж” (Courage), група, подкрепяща хора привлечени от същия пол, които се стремят да водят целомъдрен живот, се оплаква от факта, че твърде много хора, включително и самите Католици, остават с впечатлението за “. . .една авторитарна Църква, която взима решения своеволно и тиранично, без да има впредвид естеството на нещата. Нищо не може да бъде по-далече от истината.” Дори от имунологична гледна точка само по себе си тялото възприема хомосексуалния акт като отклонение. Например, в семенната течност има субстанции, наречени “имунно-регулаторни макромолекули”, които изпращат “сигнали”, разгадавани само от женското тяло, които след това позволяват интимността “двама в едно цяло” , необходима за човешката репродукция. Изпратени на всяко друго място, тези сигнали не само, че не са разбрани, но и карат спермата да се съедини с която и да е соматична клетка в тялото, на която попаднат. Това съединяване често води до развититето на злокачествени ракови образувания. (“Сексуално поведение и увеличаване на рака на ануса, имунология и клетъчна биология” 75 (1977); 181-183)) Става ясно, че учението на Църквата за човешката сексуалност не се основава на лицемерно набожна патриархална фалшива скромност. Тя има своите корени в науката, биологията и антропологията – всяка една от които е озарена от вярата. * The Catholic Standard & Times is the official newspaper of the Archdiocese of Philadelphia and member of the Catholic Press Association.