Хомосексуалните брачни права са нелепи

обратно към докладите

Хомосексуалните брачни права са нелепи

Томас Соуел

От всички фалшиви аргументи в подкрепа на гей браковете, най-фалшив е аргументът че става въпрос за равни права. Бракът не е право което държавата предоставя на хората. Това е ограничение на правата, които те вече имат. Хора които живеят заедно могат да направят каквито си искат уговорки и разпореждания, независимо дали са хетеросексуални или хомосексуални. Могат да разделят собствеността си 50-50, или 90-10 или както поискат. Техният съюз може да бъде временен или постоянен, или отменен в който и да е момент.

Бракът е ограничение. Ако съпругата ми купи автомобил с нейни пари, според брачните закони в Калифорния аз автоматично съм собственик на половината. Независимо дали този закон е добър или лош, той ограничава нашето право да правим каквито уговорки искаме. Това е едно от много решения, които брачните закони ни отнемат. Брачните закони са еволюирали през столетия опит с двойки от различен пол - и децата които се появяват в резултат на подобен съюз.

Обществото заявява и отстоява своя интерес като ограничава решенията които могат да взимат брачните двойки. Обществото няма подобен интерес при еднополовите двойки. Прехвърлянето на тези закони върху еднополовите двойки е все едно да прехвърлим правилата на бейзбола във футбола. Защо тогава гей активистите искат да ограничат своите опции чрез брачни закони, при положение че те могат да си направят договор с всякакви клаузи и да организират каквато поискат церемония?

В случая не става въпрос за индивидуални права. Активистите търсят официално социално одобрение на техния начин на живот. Но това е антитеза на равни права. Ако ти имаш право на одобрението на друг човек, това означава че той няма право на собствени мнения и ценности. Не може да твърдиш че това което правят двама души в спалнята си не касае другите и същевременно да твърдиш че другите са длъжни да слагат печат на одобрение.

Реториката за "равни права" се е превърнала в път към специални привилегии за всякакви групи, така че може би беше неизбежно гей активистите също да тръгнат по този път. Имат успех. Примерно, вече са успели да издействат повече държавно финансиране за СПИН отколкото за болести които засягат по-голям брой хора. Крайно време е да спрем тези словесни игри за равни права които водят към специални привилегии.

Между другото, не е ясно колко хомосексуалисти всъщност искат брак, въпреки че гей активистите продължават да настояват. Това което активистите всъщност искат е печат на одобрение за хомосексуалността, като начин за разпространение на този начин на живот, превърнал се в опасно занимание в ерата на СПИН.

Вече са успели до голяма степен в училищата, където "СПИН образование" или други подобни почтителни названия се слагат на програми които всъщност промотират хомосексуалност. В някои случаи гей активистите даже влизат в училища не само за да рекламират хомосексуализма като идея но даже раздават на децата адреси на местни гей клубове. Хората са способни на какво ли не ако им позволиш.

Самият факт че нашите училища, които образоват децата ни по-слабо в сравнение с учениците в други страни, имат време да рекламират хомосексуалност е потресаващ. Всяка отделна група има интерес да вземе нещо от обществото като цяло. Някои просто искат да отделят за себе си част от парите на данъкоплатците. Други обаче искат да разрушат ценностите които правят обществото жизнеспособно. Те може да не искат да срутят цялата структура а просто да премахнат тези части които не им харесват. Но когато безброй групи почнат да събарят тези части от структурата които не харесват, ние ще тръгнем към социален разпад какъвто сме наблюдавали както в исторически план, така и в някои съвременни общества.

Томас Соуел и американски икономист, писател, колумнист и политически анализатор. Носител на престижни награди за академичния си труд. Автор на над 20 книги. Считан за един от най-известните съвременни афро-американски интелектуалци. Тази статия е публикувана на 3 януари, 2005 г. в списание Human Events.

	Начало Факти Ресурси Млада плячка Бивш гей защитава брака Промяна Новини Контакти

	Хомосексуалните брачни права са нелепи обратно към докладите Хомосексуалните брачни права са нелепи Томас Соуел От всички фалшиви аргументи в подкрепа на гей браковете, най-фалшив е аргументът че става въпрос за равни права. Бракът не е право което държавата предоставя на хората. Това е ограничение на правата, които те вече имат. Хора които живеят заедно могат да направят каквито си искат уговорки и разпореждания, независимо дали са хетеросексуални или хомосексуални. Могат да разделят собствеността си 50-50, или 90-10 или както поискат. Техният съюз може да бъде временен или постоянен, или отменен в който и да е момент. Бракът е ограничение. Ако съпругата ми купи автомобил с нейни пари, според брачните закони в Калифорния аз автоматично съм собственик на половината. Независимо дали този закон е добър или лош, той ограничава нашето право да правим каквито уговорки искаме. Това е едно от много решения, които брачните закони ни отнемат. Брачните закони са еволюирали през столетия опит с двойки от различен пол - и децата които се появяват в резултат на подобен съюз. Обществото заявява и отстоява своя интерес като ограничава решенията които могат да взимат брачните двойки. Обществото няма подобен интерес при еднополовите двойки. Прехвърлянето на тези закони върху еднополовите двойки е все едно да прехвърлим правилата на бейзбола във футбола. Защо тогава гей активистите искат да ограничат своите опции чрез брачни закони, при положение че те могат да си направят договор с всякакви клаузи и да организират каквато поискат церемония? В случая не става въпрос за индивидуални права. Активистите търсят официално социално одобрение на техния начин на живот. Но това е антитеза на равни права. Ако ти имаш право на одобрението на друг човек, това означава че той няма право на собствени мнения и ценности. Не може да твърдиш че това което правят двама души в спалнята си не касае другите и същевременно да твърдиш че другите са длъжни да слагат печат на одобрение. Реториката за "равни права" се е превърнала в път към специални привилегии за всякакви групи, така че може би беше неизбежно гей активистите също да тръгнат по този път. Имат успех. Примерно, вече са успели да издействат повече държавно финансиране за СПИН отколкото за болести които засягат по-голям брой хора. Крайно време е да спрем тези словесни игри за равни права които водят към специални привилегии. Между другото, не е ясно колко хомосексуалисти всъщност искат брак, въпреки че гей активистите продължават да настояват. Това което активистите всъщност искат е печат на одобрение за хомосексуалността, като начин за разпространение на този начин на живот, превърнал се в опасно занимание в ерата на СПИН. Вече са успели до голяма степен в училищата, където "СПИН образование" или други подобни почтителни названия се слагат на програми които всъщност промотират хомосексуалност. В някои случаи гей активистите даже влизат в училища не само за да рекламират хомосексуализма като идея но даже раздават на децата адреси на местни гей клубове. Хората са способни на какво ли не ако им позволиш. Самият факт че нашите училища, които образоват децата ни по-слабо в сравнение с учениците в други страни, имат време да рекламират хомосексуалност е потресаващ. Всяка отделна група има интерес да вземе нещо от обществото като цяло. Някои просто искат да отделят за себе си част от парите на данъкоплатците. Други обаче искат да разрушат ценностите които правят обществото жизнеспособно. Те може да не искат да срутят цялата структура а просто да премахнат тези части които не им харесват. Но когато безброй групи почнат да събарят тези части от структурата които не харесват, ние ще тръгнем към социален разпад какъвто сме наблюдавали както в исторически план, така и в някои съвременни общества. Томас Соуел и американски икономист, писател, колумнист и политически анализатор. Носител на престижни награди за академичния си труд. Автор на над 20 книги. Считан за един от най-известните съвременни афро-американски интелектуалци. Тази статия е публикувана на 3 януари, 2005 г. в списание Human Events.